Православен храм „Св. Петка“ – Русе
Църквата взема името си от името на последната скална църква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.
Основният камък е положен на 27 август 1939 г. Проектът за храма е изготвен от русенския архитект Любен Динолов през май 1939 г. Строителството започва през същата година от местния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният проект на храма е първият смел и сполучлив опит за пресъздаване на Кръглата църква (Златната църква) в Преслав, строена от цар Симеон I. Тя е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския народен музей д-р Александър Рашенов (1892 – 1938).
За новостроящия се храм средства предоставят катедралният храм „Света Троица“ и свещоливницата му – 488 503 лв., църквите „Свети Георги“, „Свети Николай“ и „Света Богородица“ – общо 228 872 лв. Средства за строителството отпуска неколкократно и Русенската община. Общата сума за изграждането и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лв.
Храмът е осветен от митрополит Михаил, Доростолски и Червенски, на 30 април 1944 г. Стенната живопис е осветена от митрополит Софроний, Доростолски и Червенски, на 30 юни 1965 г. Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите.
Постройката е с дължина 33 метра, т.е три пъти по-малка от Златната църква в Преслав, която е дълга 99 метра. Ширината му е 17 метра. Диаметърът на кубето е 13,30м, вътрешната му височина е 16,15м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивият дърворезбован иконостас, изработен през 1942 г. от възпитаника на русенското мебелно училище Георги Генов и изрисуван от художника Георги Каракашев. Стенописите са изографисани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов и част от тях няма къде другаде да се видят. Така например в много малко църкви може да бъде открита икона на една от българските светици – Света Злата Мъгленска, но в този храм може да се види. Прави впечатление и огромното „божие око“, изрисувано на тавана. В малкия параклис, обособен на втория етаж в храма, където се служи в зимно време, пък са нарисувани уникални икони на Исус Христос и на Света Богородица. Другите икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков.
Идеята за построяването на храм в русенските махали Сарая, Божковата, Селеметя и Новата махала възниква през 1921 г. Председателят на църковното настоятелство на храм “Св. Георги” протойерей Константин Терзиев, след св. Литургия предложил да се построи нов храм в отдалечените енории на храма. Създаден бил фонд “Нов храм”. През следващите години в него постъпвали даренията на християните. На 03.02.1935 г. в училище “Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Доростолския и Червенски митрополит Михаил било свикано общо събрание на християните от кварталите Божковата, Новата махала, Сарая и Селеметя. Събралите се обсъдили въпроса за построяване на нова църква в този район на града ида се избере комитет, който да събира средства и координира работата. Салонът на училището трудно побрал християните, дошли да вземат участие в събранието. М-т Михаил произнесъл слово за голямото значение за вярата, за един народ и нуждата от нов храм в Западната част в града, където повече от 500 семейства били затруднени да посещават неделните и празничните богослужения. В края на словото си митрополит Михаил отправил покана към всички да помогнатс каквото могат, за да се увенчае с успех това хубаво и богоугодно дело, обещавайки своята подкрепа. След него се изказали Хинчо Киров, Н. Вълчанов, Петър Камбуров и др. Всички одобрили инициативата за построяването на нов Божи дом. Решили новата църква да се посвети да българската светица “Св. Петка”. Единодушно избрали строителен комитет в състав: председател – свещ. Йордан Кръстев, подпредседатели – Н. Вълканов и П. Астарджиев, секретар – Хинчо Киров, касиер – Н. Пишев и членове – Илия Пенев, Петър Камбуров, Димитър Лясов, Тодор Петров, Марин Арнаудов, М. Кирмагов и контролна комисия:Ст. Топалов, Ив. Петров и Марин Градинаров. Мястото за новия храм било отпуснато от Русенската община, до старата порта Кунт Капъ, където е бил оградният “ митириз”. Основният камък бил положен на 27 август 1939 г. Тогава Комитета разполагал с 210 000 лв., но постоянно постъпвали дарения. Разгръщaйки запазената книга за приложниците и дарителите, където са записани стотици боголюбиви граждани, виждаме, че първия дарител е митрополит Михаил, дал пример с лично дарение. Проекта за храма бил изготвен от русенския архитект Любен Динолов през май 1939 г. Строителството започнало през същата година от местния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев.
Храмът бил осветен от Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 30.04.1944 г. – Неделя на Мироносиците. На отслужената вечерня Предишния ден били осветени иконите, църковната утвар и одеждите. В деня на освещаването въпреки проливния дъжд присъствали стотици богомолци. Чина на освещаването и първата св.Литургия продължили около шест часа. Богомолците получили малки късчета от владиковата риза, с която Митрополитът извършил освещаването. По време на св. литургия пял църковен хор под диригентството на Иван Ангелов. Присъствали областния директор Иван Нешев, командира на дивизията ген. майор Христофор Серафимов, помощник-кметовете Думанов и Брашованов, и др. Тържеството приключило със скромен обяд в училище “Св. св. Кирил и Методий”. Изключителна заслуга за изграждането на храма имал председателя на строителния комитет и първи свещеник при храма свещ. Йордан Кръстев. През лятото на 1944 г. храмът бил напръскан с постна боя, за да не бъде олучен при бомбандировките. Стенописите са нарисувани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов. Стенната живопис е осветена от Доростолския и Червенски митрополит Софроний на 30.06.1965 г. Част от богослужебните книги на храма са от личната библиотека митрополит Михаил.