За Свети Георги и имената на градовете Русе и Гюргево

Със сигурност се знае, че покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите, е Свети Георги. Това качество на светеца – да покровителства младежите – воини, е причината за подмяната на предишния (дохристиянски) местен закрилник Руса мома със Свети Георги. Тази логика изглежда странна днес, но преди 11 столетия тя подчинява реалностите на ІХ-ти век и именува селището с патрон Св. Георги – Гюргевград.

Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през ХІV-ти век се изгражда предмостие (укрепление, а не селище) на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Св. Георги и носи името Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на името – Гюргевград, Йергьоги, Йоргово.

Официалното и фолклорното название на селището не се изключват взаимно, защото се подчиняват на културните особености на българското общество, които съдържат свои официални (“високи”) и фолклорни (“ниски”) проявления. Първите кореспондират с държавната идеология, а вторите – с утвърдените фолклорно-митологични представи, с картината за свят у българите.

Съществена специфика в названията “Русе” и “Гюргево” е техният характер на топоконфесионими – названия, които съхраняват памет за религиозната история на общността. Двете най-стари църкви в града – “Свети Георги” и “Света Троица” косвено свидетелстват за промяната на вярата (от езичество в християнство) и настъпилата в резултат на това промяна в името и патрона на града. Така първото от названията на града (Русин град, Русе) бележи времето на старобългарското езичество, а второто (Гюргев град, Гюргево) – християнското присъствие, заменило функционално един персонаж – покровител с друг.

При загубата на собствена държавност и с появата на втора крепост (на левия бряг на реката) постепенното се преодолява и двойствеността в назоваването на града. Към средата на 15 век с РУСЕ вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града.

доц. д-р Николай Ненов